Данни за Община Свищов
| Местоположение Община Свищов заема най-северната част на Великотърновска област и граничи с общините Полски Тръмбеш (Великотърновска област), Ценово (Русенска област) и Левски (Плевенска област). В северната посока общината винаги е била свързана с река Дунав, като тук се намира най-южната точка на реката в цялото й протежение (430 и 37′ северна ширина). Градът, център на общината, отстои на 2295 км от нейните извори и на 555 км от плавателното й устие. |
| Релеф Релефът на община Свищов има слабо хълмист и преди всичко равнинен характер. Прави впечатление, че между Дунавския бряг и „първия праг“ на Дунавската равнина се простира обширна тераса, която образува Свищовско – Беленската и Вардимската низини. На юг от Дунавския бряг релефът е слабо хълмист, а на места и платовиден. Това спомага за развитието на селскостопанска дейност. В същото време значителна част от територията край реката е покрита с льос. Това е създало условия за развитието на широко отворени към реката равнини. Наред с равнините особено място в релефа заемат свлачищата. Спецификата на геоложкия строеж на терена и непосредствената граница на общината с р. Дунав обуславят геоекологични проблеми, свързани със свлачища и регресивна ерозия. На територията на общината са локализирани 30 свлачища. От тях 21 са на територията на Свищов и прилежащите му земи, 3 от тях се намират в района на с. Вардим и 6 при с. Ореш. По своя характер те са активни и консолидирани. |
| Климат Освен почвеното богатство за развитието на селското стопанство от значение са климатичните и водните ресурси. В изследваната територия са характерни условията на умерено-климатичния пояс, което благоприятства развитието на всички растения с относително по-малка топлолюбивост. Това е характерно за зърнените, зеленчуковите култури, слънчогледа, захарното цвекло, лозата и др. |
| Води Водният потенциал на община Свищов е значителен. В хидрографско отношение землището на общината спада към басейна на р. Дунав. Макар и гранична, р. Дунав има важно значение за развитието на стопанството. Нашият участък е от долното й течение. Режимът на нейния отток е в пряка зависимост от климатичните условия в горното и средното й течение. Максимумът е през м. май, а минимумът през октомври. Освен р. Дунав през землището на общината почти не протичат повърхностно течащи води. Съществуващите къси и малки рекички, наричани дерета, се пълнят с вода само през пролетта, когато се топят снеговете и валят по-големи количества поройни дъждове. В непосредствена близост до тях, в овразите и долищата има множество извори, които населението отдавна познава и използва. Подпочвените води все още не са проучени добре. На много места в припокритите с льосови наслаги мергелни глини се създават условия за натрупване на подпочвени води. Значителни количества са акумулирани и в Свищовско – Беленската и Вардимската низини. Те са на дълбочина от 0,5 до 1,5 м. под повърхността на земята. Представляват основен източник на водоснабдяване на града и селищата на общината. Все още не са напълно изследвани водите от дълбоките подпочвени слоеве, които при сондиране излизат на повърхността. В Свищовската община има и находища на минерални извори. В с. Овча могила минералните води са с температура 45ºС и са с повишено съдържание на хлорни, сулфатни, натриеви, калциеви и флуорни съединения.. При дълбоко сондиране през 1969 г. в околностите на града бе открита минерална вода с високи лечебни свойства. Изворът не е каптиран и не се използва за балнеоложки цели. Поради недостатъчна информация относно водните ресурси в община Свищов се налага да се извърши едно цялостно проучване на водите в региона, което евентуално да бъде финансирано от някоя от присъединителните програми. |
| Почви За развитието на земеделието от особено голямо значение е почвеното богатство. Преобладават карбонатни черноземни, по-малко ливадни черноземни, алувиално-ливадни и други почви. Почвите са богати на хранителни вещества и при съответните агротехнически мероприятия дават богата реколта. На места обаче черноземите са с деградирала структура. Значителна част от обработваемата земя в общината е подходяща за отглеждането на зърнени и зеленчукови култури, лозя, захарно цвекло и др. Покрай брега на р. Дунав се простират ливадно-блатни почви. При тях се наблюдава високо ниво на подпочвените води, което не позволява отглеждането на земеделски култури, а само тополови и върбови насаждения. |
| Растителност, животински свят и горско стопанство Като последица от природогеографските условия и от активната стопанска дейност на човека в община Свищов се срещат няколко типа растителност. В крайбрежието са разпространени влаголюбиви растителни видове, а в льосовите ридове и плата – степна и полустепна ливадна и горска растителност. Горските ресурси са сравнително ограничени. С най-голямо значение за икономиката са насажденията с канадска топола, която е не само бързорастяща горска култура, но е и с добри технико-икономически показатели. Край р. Дунав и островите се срещат естествени върбови и акациеви гори. С много по-малко значение са намиращите се в изследваната територия церови и изкуствено засадени борови гори. |
Инфраструктура
Транспорт
Община Свищов има геостратегически характер с местоположението си в най-южната част на трансевропейската река Дунав. Този геостратегически характер изисква предприемане на активни действия в посока рехабилитиране на общинската пътна мрежа, като част от националната и трансевропейските пътни мрежи. Утвърждаването на Свищов като академичен център води до значителен пътникопоток. Доказаната ресурсоемкост на общинската икономика е също фактор за квалифициране на проблемите с пътната мрежа като стратегически и изискващи приоритетно разглеждане.
Общата дължина на пътната мрежа в територията на община Свищов е 209,700 км, от които:
– първи клас – 31,800 км.;
– втори клас – 34,700 км.;
– трети клас – 99,400 км.;
– четвърти клас – 43,800 км.
Енергийна промишленост
Технически Участък – Свищов, обслужва абонатите на територията на Община Свищов, което включва град Свищов и 13 села: Алеково, Александрово, Българско Сливово, Вардим, Драгомирово, Горна Студена, Морава, Козловец, Овча Могила, Ореш, Совата, Хаджи Димитрово и Царевец. Електроснабдяването на града и прилежащите му села се осъществява, чрез Подстанция „Свищов“, която захранва 17 изводи: 10 – въздушни и 7 подземни. На територията на град Свищов са разположени 133 трафопоста (20/0,4 kV) и 186 трафопоста на територията на селата. По-голямата част (около 90%) от тези 319 трафопоста са собственост на Технически Участък – Свищов, така както и по-голямата част от ел. съоръженията и инфраструктурата от Подстанция „Свищов“ до крайните консуматори (24 660).
Съобщителна
Повечето от телефонните постове в общината се обслужват от аналогови централи. Започна мащабна кампания за цифровизиране на телефонните услуги, което доведе до значително повишаване на качеството им. Беше осигурена свързаност с глобалната мрежа на училищата в общината.
Водоснабдяване
Във всички населени места на територията на Община Свищов има изградена водопроводна мрежа. Обслужва се от „ВиК“ ЕАД. Дружеството е със 100% общинско участие..
Икономика
| Структуро-определящи отрасли Свищов е един от основните промишлени и аграрни центрове във Великотърновска област. Свищовската община развива смесен тип икономика, като главният предмет на дейност на фирмите са производство, търговия, услуги и доставка на хранителни продукти.Химическата и хранителната промишленост заемат значителен дял от общинската икономика. Комбинацията на наличните материална база, квалифицирана работна ръка, традиции в производството на някои продукти и плодородна земя са предпоставки за развитието на местната икономика. Община Свищов се подрежда на 30-то място между общините в страната по равнище на социално-икономическо развитие, измерено с показателя за брутен вътрешен продукт на човек от населението.Стойността на този показател е около 30% по-висок от средния за страната. Общината произвежда 0.75% от националния обем на БВП, като ангажира 0.58% от заетите лица в националната икономика. Община Свищов се характеризира с многоотраслова структура на икономиката. Доминиращ е вторичният сектор, който дава 61,1% от нетните приходи, ангажира 46,2% от заетите лица и се обслужва от 80,7% от дълготрайните материални активи. Анализът на данните за нетните приходи от продажби очертава, че водещи функции в общината имат промишлеността и търговията. Селското стопанство е на трето място.Туристическите функции на общината едва сега започват да се използват пълноценно, независимо от значителното богатство на културно-историческото наследство. Промишлеността има и определящо значение в структурата на икономиката на общината. Тя реализира 59,1% от приходите от продажби, ангажира 43,7% от общо заетите лица и разполага с 79,5% от изградената материална база в общината. Община Свищов формира 51% от нетните приходи на добивната промишленост и 19,8% от приходите на преработващата промишленост в областта. Структурата на промишлеността е представена основно от производство на целулоза, хранително-вкусова промишленост, производство на ж. п. траверси и електрически стълбове, шивашка промишленост и добив на инертни материали.Оценката на досегашната промишлена структура е, че тя е слабо диверсифицирана, но общината е с потенциал и амбиции за развитие на високотехнологични производства и задълбочаване на специализацията в областта на хранително-вкусовата промишленост. |
| Селско стопанство Селското стопанство е важен отрасъл на общинската икономика. През 1999-2000 г. неговият принос в икономическия комплекс на общината е 25% по показателя нетни приходи от продажби. В сравнение с 1990 г. отрасълът отбелязва спад над 50%. За развитието на селското стопанство на територията на общината съществуват изключително добри почвено-климатични условия. Към тези благоприятни фактори следва да се отнесе и наличният поземлен ресурс (84,4% от територията е земеделски земи), независимо че непрекъснато намалява обработваемата земя и нарастват пустеещите земи (над 15%), което при качеството на ресурса е недопустимо.Значителна част от обработваемата земя в общината е подходяща за отглеждането на зърнени и зеленчукови култури, лозя, захарно цвекло и др. Изразена в цифри тя изглежда така: Зърнени култури – 260 000 дка. Технически култури – 60 000 дка. Овощни градини – 10 000 дка. Лозя – 15 000 дка. Зеленчукопроизводство, фуражни култури и др. – 105 000 дка. Или всичко обработваема земя – 450 хил.дка.По програма „Пледж – Партньори за местно икономическо развитие“, с финансиране от Американската агенция за международно развитие се реализира проекта „Подобряване на почвеното плодородие“, чрез който се възстанови напоителната система в обработваеми земеделски площи, западно от гр. Свищов. |
| Туризъм На територията на Свищов са декларирани над 120 археологически, художествени и архитектурни паметници на културата с местно и национално значение. Запазени са цели ансамбли архитектурни паметници от края на 18 до края на 19 век. Между паметниците, които придават особено значение на града, са и многобройните величествени храмове, строени от родолюбиви свищовлии. Любителите на флората и фауната могат да посетят местните природни резервати, предимно по поречието на река Дунав. |
Социална среда
| Социални дейности Детски градини – 18 Социални домове – 3 |
| Здравеопазване „МБАЛ – Свищов“ ЕООД „Медико – техническа лаборатория – Свищов“ ЕООД „Здраве – Свищов“ ЕООД МЦ „Антива“ ООД Като резултат от разширяване дейността на „МБАЛ-Свищов“ ЕООД, във връзка с НРД 2003 е сключен с договор с РЗОК за финансиране на дейности по 39 клинични пътеки. Частни кабинети – стоматологични, вътрешни болести, гинекологични, неврологични, хомеопатични, детски кабинети, кожни, очни, УНГ и др. |
| Образование Основни – 11 Средни общи – 4 Средни специални – 4 Колеж – 1 Висши – СА „Д.А.Ценов“ |
| КултураТрадиционни културни празници – Всяка година в община Свищов се провеждат традиционни културни събития, в които участие вземат редица културни деятели и творци от града и страната. Сред тях са:
– 13.01. Годишнина от рождението на Алеко Константинов /1863 г./. Официална церемония по награждаване на победителите в ежегодния международен конкурс за къс хумористичен разказ „Алеко“. – 31.01. Годишнина от създаването на Първо българско читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ /1856 г./. – 19.02. Годишнина от обесването на Васил Левски /1873 г./. – 3.03. Годишнина от Освобождението на България /1878 г./. – От средата на април до края на месеца се провеждат „Пролетни празници – Свищов“. – 11.05. Годишнина от убийството на Алеко Константинов /1897 г./. – От средата на май до края на месеца се провеждат „Майски празници – Свищов“. – 18.05. Международен ден на музеите. Експозиция в Градския исторически музей. – 24.05. Общоградско честване на 24 май – Деня на славянската писменост, българската култура и просвета. – 27.05. Годишнина от слизането на четата на Филип Тотю край Свищов / 1867 г./. В четата са взели участие 11 свищовци. – През месец май се отбелязва и годишнината от създаването на първата детска градина в България /1882 г./. – 2.06. Ден на Ботев и загиналите за свободата на България. – 27.06. Годишнина от Освобождението на град Свищов /1877 г./. Годишнина от създаването на Първата гражданска администрация в България /1877 г./. Експозиция в музея „Преминаването на руските войски – 1877 г.“. – През месец юли се организира преплуване на река Дунав. – 6.09. Годишнина от Съединението на България /1885 г./. – През месец септември се отбелязва и годишнината от построяване на църквата „Света Троица“ в Свищов /1867 г./. – 22.09. Ден на независимостта на България /1908 г./. – 1.11. Ден на народния будител. ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА: Храм „Св. Димитър“ Най-старият и напълно запазен архитектурен паметник в града, строен вероятно в края на XV – началото на XVI век. Манастир „Св. Св. Петър и Павел“ От него е запазена само църквата, строена през 1644 г. В началото на XIX век тук е монашествал Неофит Бозвели. В двора на манастира се намират гробовете на Дамаскин Габровски – събрат на Паисий Хилендарски, който в 1771 г. е измъчван и обесен от турците; на дарителя на Стопанската академия – Димитър Апостолов Ценов и на дарителите на свищовското читалище – Еленка и Кирил Д. Аврамови. Храм „Св. Преображение“ Това е трикорабна псевдобазилика, построена през 1836 г. Манастир „Успение Богородично“ Намира се на 3 км югоизточно от града сред живописна местност. Старо предание разказва, че виден грък изселен от Цариград, заживял в Свищов, като обикалял често околността на града, харесал гористата долина и решил да издигне църква със свои средства. Храмът към манастира е възобновен в края на XVI – началото на XVII век. Катедрален храм „Св. Троица“ В най-високата точка на стария град се извисява величествен трикорабен четирикуполен храм с камбанария – кула над преддверието Построен е от известния български майстор Кольо Фичето и е осветен с тържествена служба на 19 септември 1867 г. Храмът и неговият иконостас са обявени за паметници на културата с национално значение. Храм „Св. Св. Кирил и Методий“ Построен е през 1874 г. и въпреки това трудно може да се отнесе като паметник от тази епоха. По-скоро църквата принадлежи към следосвобожденския период у нас. Храм „Св. пророк Илия“ Храмът е построен през 1835 година. Масивните зидове и характерните сводове на храма издават стара архитектура, при което е постигната отлична акустика. Кулата на градския часовник. Тя е изградена в началото на търговската улица от майстор Богдан по времето на султан Мустафа III през 1763 г. за нуждите на свищовския еснаф. С надпис на арабски език върху две мраморни плочи се дават данни за нейния строеж. Историческа местност „Паметниците“ С това название е известна местността „Текир дере“, намираща се на 5 км източно от Свищов. На това място е извършен десантът на руските войски в нощта на 26 срещу 27 юни 1877 г., оттук започва техния освободителен поход. Средновековна крепост „Калето“ На около 150 м югозападно от върха са открити два сегмента от крепостна стена и външна кула. Градежът е от края на III – началото на IV век сл. Хр. Римски град Нове /Novae/ Лагерът възниква в 45 г. и там е настанен първоначално VIII Августов легион, а в 69 г. идва I Италийски легион, който остава там до края на Античността. Обектът е разположен 4 км източно от Свищов. Държавна търговска гимназия „Димитър Хадживасилев“ Представлява умален вид на Виенския университет. Извънредно голям интерес представляват стенописите от вътрешната стена на купола на гимназията и нейната аула, единствени в България. Първо българско читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ Стопанска академия „Димитър Апостолов Ценов“ Паметникът на Свободата Бюст – паметник на Алеко Константинов Къща – музей „Алеко Константинов“ Етнографска експозиция Археологическа експозиция Експозиция „Градски бит и култура в края на XIX и началото на XX век“ Експозиция „Преминаване на руските войски – 1877 г.“ Музей „Главна квартира на руската дунавска армия в село Горна Студена – 1877 г.“ |