Европейският съюз обединява страни с различна степен на икономическо и социално развитие, с различни и местни проблеми и подходи за разрешаването им, а приемането на нови страни-членки поставя допълнителни предизвикателства пред темповете на икономическо развитие и растеж в общото европейско пространство. В този контекст политиката на сближаване на Европейския съюз (ЕС) е насочена към намаляване и преодоляване на онези различия в развитието на страните-членки и техните региони които представляват бариера пред ефективното използване на наличните ресурси и предимства на общия пазар. Политиката на сближаване е своеобразен трансфер на ресурси между страните-членки чрез бюджета на ЕС с цел насърчаване на заетостта, стимулиране на икономическия растеж и конкурентоспособността, увеличаване на инвестициите в човешкия капитал, подобряване на инфраструктурата и други ключови за просперитета на всяка страна процеси.
Присъединяването на България към ЕС е едно от най-важните постижения на страната в началото на ХХІ век. България установява договорни отношения е Европейската общност през май 1990 г., чрез подписване на Спогодба за търговия, търговски и икономически отношения. Официалната молба на България за членство в съюза е връчена на 16 декември 1995 г. на испанския външен министър Хавиер Солана. На Европейския съвет в Хелзинки (10-11 декември 1999 г.) е взето решение за започване на преговори за присъединяване с България, Литва, Латвия, Малта и Румъния. Преговорите на България с ЕС са официално открити на първото заседание на Междуправителствената конференция за присъединяване на България към ЕС на 15 февруари 2000 г. и тогава е постигнато съгласие да се преговаря по 31 раздела/преговорни глави. По всяка една от тях се отчита постигнатото от България съответствие с достиженията на правото на ЕС, както и наличен административен капацитет за прилагането на съответното законодателство. Договорът за присъединяване на България и Румъния към ЕС бе подписан на 25 април 2005 г. в Люксембург. Неотменна част от Договора са протоколът за присъединяване и актът за присъединяване, базирани върху учредителните договори на ЕС.
В процеса на присъединяване, България е подпомагана чрез трите предприсъединителни инструменти на ЕС – ФАР, ИСПА и САПАРД и от някои редовни програми на ЕС.
С присъединяването на 1 януари 2007 г. България участва в структурните и Кохезионния фондове на ЕС.
Структурните фондове са основните финансови инструменти на политиката на сближаване на ЕС и представляват второто по размер перо в общия европейски бюджет. За изпълнението на тази и други общи европейски политики всяка страна членка прави вноска в бюджета на ЕС в размер на около 1% от брутния си вътрешен продукт. Структурните фондове предоставят финансова подкрепа за икономическото и социално развитие на по-бедните и изостанали европейски страни и региони, за да могат те да се справят успешно с изискванията на общия пазар и изравнят своя стандарт с този на по-напредналите членове на общото европейско семейство.
Исторически структурните фондове датират от 60-те години на миналия век и преминават през редица реформи, отчитащи етапите в развитието на ЕС като политическо и икономическо обединение и най-вече отделните вълни на разширяване на ЕС т.е. приемането на нови страни членки със специфични за тях проблеми.
1. Европейски фонд за регионално развитие
Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) цели да насърчи икономическото и социално сближаване в ЕС чрез намаляване на дисбаланса в развитието на отделните страни и региони и степента на изоставане на най-необлагодетелстваните от тях. На практика фондът покрива един изключително богат и разнообразен спектър – от инфраструктура и транспорт, през развитие и облагородяване на градски зони, използване на информационни технологии и иновации, инициативи в сферата на туризма, до подкрепа за малки и средни предприятия, научна и развойна дейност и обучения.
Какво финансира ЕФРР?
Най-общо ЕФРР предоставя финансова подкрепа за:
– инфраструктурни проекти; инвестиции, спомагащи за откриването на нови работни места и създаването на устойчива заетост, предимно чрез пряка помощ в малки и средни предприятия (МСП);
– местни инициативи за развитие и бизнес дейности на МСП (напр. Финансови инструменти като фондове за рисков капитал, фондове за местно развитие, заеми и гаранции, създаване на мрежи за сътрудничество и обмяна на опит).
Какво предлага ЕФРР за България?
ЕФРР ще подкрепя устойчивото и интегрирано местно и регионално развитие и заетостта, изразяващо се в:
– разширяване и подобряване на базовата инфраструктура (напр. транспортни, телекомуникационни и енергийни мрежи, водоснабдителна и екологична инфраструктура);
– подкрепа за бизнеса със специален фокус върху насърчаване на предприемачеството и иновациите (напр. подобряване достъпа до финансиране и ноу-хау, създаване на по-тесни връзки между индустрията и научно-изследователските институции, стимулиране на нови бизнес начинания);
– опазване на околната среда (напр. рехабилитация на изоставени промишлени обекти, използване на възобновяеми енергийни източници и др.)
2. Европейски социален фонд
Европейският социален фонд (ЕСФ) спомага за икономическото и социално сближаване в ЕС като подкрепя страните членки и техните политики за развитие на човешките ресурси и постигане на пълна трудова заетост, насърчаване на образованието и обучението, подобряване на конкуретноспособността и професионалната мобилност на заетите лица. ЕСФ се ръководи от основните принципи, заложени в Европейската стратегия за заетостта.
Какво финансира ЕСФ?
ЕСФ финансира инициативи, насочени към: повишаване адаптивността на заетите лица и предприятията; интеграцията на пазара на труда на дългосрочно безработни лица, младежи, уязвими групи и хора в неравностойно положение; подобряване достъпа до пазара на труда, създаване на устойчива трудова заетост и гарантиране равнопоставеността на двата пола; мерки за квалификация и преквалификация; подобряване на системите за образование и обучение; насърчаване на партньорството за реформи в сферата на заетостта и социалното включване; изграждане на институционален капацитет и подпомагане ефективността на публичните администрациите на национално, регионално и местно ниво.
Какво предлага ЕСФ за България?
ЕСФ подкрепя:
– широк спектър от мерки на пазара на труда;
– увеличаване и подобряване на инвестициите в човешкия капитал (напр. подобряване на образователните равнища, провеждане на реформи в образователните и обучителни системи, за да могат получените знания и умения да отговарят в по-пълна степен на изискванията на пазара на труда, насърчаване на процеса на “учене през целия живот”);
– научните изследвания и иновации;
– подобряване качеството на работа и предлагани услуги от институциите на пазара на труда, образователните и обучителни системи, социалните грижи.
3. Кохезионен фонд
Кохезионният фонд (КФ) е специален фонд, подпомагащ най-слабо развитите страни членки т.е. тези, чийто брутен вътрешен продукт на глава от населението е под 90% от средните стойности за Общността.
Какво финансира КФ?
Кохезионният фонд се използва за финансиране на големи проекти, свързани с околната среда и трансевропейските транспортни мрежи. Фондът може да финансира и инициативи в подкрепа на устойчивото развитие с ясни екологични измерения, като например енергийна ефективност или енергия от възобновяеми източници. Извън трансевропейските транспортни мрежи е допустимо финансирането на железопътни, управляеми морски и речни водни пътища, многопосочни транспортни дейности и тяхната взаимовръзка, управление на пътищата и трафика, екологично чист градски и обществен транспорт.
Какво предлага КФ за България?
Кохезионният фонд ще финансира дейности в следните области:
– трансевропейски транспортни мрежи, по-специално приоритетни проекти с европейско значение;
– транспорт с местно или регионално значение извън трансевропейските мрежи (железопътен, речен и морски транспорт), комбинирани транспортни системи и тяхната свързаност, управление на пътния и въздушния трафик, чист градски и обществен транспорт;
– защита на околната среда;
– устойчиво развитие с ясно екологично измерение – енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници.
За повече информация: