Обща информация

Велико Търново е град на минало и съвремие, на легенди и действителност, на богато културно наследство и кипящ обществен живот. Той е пресечната точка на поколения българи и пази духа на отминалите епохи запечатан във всеки свой камък.Емблемата на средновековно Търново от времето му на столица на Второто Българско цартсво все още се извисява в източната част на града. Хълмът-крепост “Царевец” е заобиколен от всички страни от водите на река Янтра и все още пленява със своите величие и неслонимост. Духът му често се събужда, огласяван от великолепните звуци на уникалния аудио – визуален спектакъл “Царевград Търнов – Звук и Светлина”.

Непосредствено до него лежи хълмът Трапезица с разкрити основи на 17 църкви, а между тях се е сгушила живописната Асенова махала, с изящните и красиви църкви „Св. Димитър“, “Св. Четиридесет мъченици”, “Св. Апостоли Петър и Павел”, “Св. Георги” и “Успение на Пресвета Богородица”.

Задължителна част от всяка обиколка на града е Музеят на Възраждането и Учредителното събрание, разположен в Стария конак. Сградата на турското учреждения е построена от легендарния български майстор Кольо Фичето. Именно тук през 1879 г. е приета Търновската конституция.

В непосредствена близост до конака се намира Археологическият музей, изпъстрен с находки от всички епохи на българската история.

Старовремската улица ”Гурко” все още пази непокътнати за своите посетители неповторимата архитектура на невероятната Сарафкина къща и на прелестната църква “Св. Св. Константин и Елена”.

Друг квартал, стаил духа на българското Възраждане, е „Варуша“. Тук лъкатуши калдаръмената Самоводска чаршия със своите занаятчийски работилнички, сувенирни магазинчена и картинни галерии.

Близо до Велико Търново пък се гуши архитектурния резерват Арбанаси. Малкото планиско селце с извиващи се улички и автентинчни възрожденски къщи пленяват сърцето от пръв поглед.

Също в околностите на Велико Търново могат да бъдат видяни останките от величествения древен римски град Никополис ад Иструм.

Регион Велико Търново може да предложи много приятни забавления и изненади, както и почти неизброими исторически забележителности от всички периоди на българската история.

Пожелаваме Ви приятен престой!

Списък с обекти по общини

Архитектурно – музеен резерват „Царевец“

Работно време:

8:00 – 19:00 (април-октомври)
9:00 – 17:00 (ноември-март)
Влизането на посетители се преустановява 45 мин. преди края на работното време.

адрес: Велико Търново
Как се стига до тук: автобуси 20,40,50,110

В продължение на повече от две столетия Търновград е столица на Второто българско царство (края на XII – XIV в.). Той е центърът, в който се решават най-важните политически, религиозни, административни и културни въпроси в живота на средновековната държава. Съвременниците не пестят епитетите си наричайки го “Богоспасний Търновград”, “Великият Търнов”, “Царица на градовете” “…втори на думи и дела след Цариград”, славата му се носела в далечни земи, достигайки чак до “Северния океан”.

Градът Търново територията на която е населявана от дълбока древност, се превръща в столичен център след възстановяването на българската държава през 1186 г. За избора му благоприятстват стратегическото местоположение, общирната за застрояване площ и обстоятелството, че в края на XII в. той е един от най-укрепените градове. Всичко това дава добри възможности за развитието му като голям и многолюден градски център.

Столицата се разпростира върху укрепените с мощни крепостни стени хълмове Царевец, Трапезица, Момина крепост, склоновете към естествената водна преграда р. Янтра и надзаливните и тераси.

Господстващото положение на хълма Царевец и естествената му непристъпност са предопределили избора тук да бъде центърът на върховно управление на държавата. Сложна укрепителната система е осигурявала безопасността на живеещите в крепостта. Главният вход към вътрешността е от запад. Защитен е от четири последователно разположени порти и кули над тях. Пред първата порта е имало подвижен дървен мост. В близост до най-вътрешната порта са разположени казармените постройки на охраната.

Доминиращо място в крепостта заемат дворцовия и патриаршеския комплекс. В Двореца на българските царе живеят средновековните владетели и техните приближени, които чертаят и осъществяват цялостната политика на държавата. Той е най-внушителния и монументален ансъмбъл в столицата, разположен на площ от 2872 кв.м. През периода XII – XIV в. претърпява няколко преустройства. Защитен е от всички страни с мощна крепостна стена и кули. Във вътрешността му са разположени сгради с богато украсени фасади. Тронната палата и личните покои на владетеля са били с великолепен интериор. В Двореца са се намирали канцелариите на царската администрация, както и редица сгради с хранително, хигиенно и стопанско предназначение. В дворцована църква са били положени мощите на най-почитаната от българите светица – св. Петка Търновска. В този храм са погребани някои от българските владетели управлявали през XIV в.

От Патриаршията – “майката на всички български църкви” се осъществява администрирането и управлението на църковния живот. Ограденият с крепостна стена и кули патриашески комплекс заема площ от 2413 кв. м. В него са се намирали библиотеката, скрипоторият, жилищните и служебни помещения на патриарха, килиите на монасите. Патриаршеския храм “Възнесение-Господне” с кула-камбанария е разположен в средта на вътрешния двор. В него се пазели мощите на св. Михаил воин и на канонизираните за светци български патриарси Йоаким I, Макарий и Йоаким III.

Останалата част от крепостта е плътно застроена. При археологически разкопки са разкрити основите на 470 жилищни постройки, архитектурен комплекс обитаван от високопоставен български аристократ, страноприемница. През столичния период в крепостта са функционирали 23 храма и 4 градски манастира. Техните фасади са били изпълнени в типичния за епохата живописен стил, а вътрешноста им е били покрита с великолепни фрески.

В днешно време може да бъде видян напълно реставрираният патриаршески храм “Възнесение Господне”. Стенописите във вътрешността му са дело на художника Теофан Сокеров. В мащабни композиции са представени личности и най-важните моменти от средновековната ни история.

Църква „Св. Димитър Солунски“

Работно време:

9.00 – 18.00 (април – октомври)
профилактика: сряда: 9.00 – 12.00

Зимно работно време

Посещенията стават само след предварителна заявка (за индивидуални посещения 30 мин. предварително) на 0885/ 105 282 и тел. 062/638 841.

Aдрес: Велико Търново,  кв. Асенов
Как се стига до тук: автобуси 50, 110.

Църквата “Св. Димитър” е разположена в източното подножие на крепостта Трапезица. Историческите сведения я свързват с обявяването на въстанието на братята Асен и Петър, довело до възстановяването на българската държава през 1186 г.

Въз основа на плановоконструктивните си особености черквата се отнася към т. нар. група църкви със “стегнат кръст”. Куполът се носи от изток и запад от полуцилиндричните сводове. Притворът е едноделен. От южната и северната страна са пристроени галерии.

Фасадите на храма са украсени с характерните за късносредновековната епоха псевдоконструкнивни аркирани ниши. Техните архиволти са опасани с разноцветни керамични панички и розети покрити с глазура. Тимпаните са запълнени с украса от вдълбани в мазилката ромбове и правоъгълници, оцветени червено, черно и бяло. Паметникът е изпълнен със т. нар. смесен градеж, при който редуването на каменни и тухлени редове придава подчертано живописен вид на сградата. В олтарната част на храма са запазени останки от две стенописни слоя. По-ранният като дата се отнася към столичния период на Търновград. Локализиран е в олтарната част на храма. От първия регистър в олтарната конха са запазени изображенията на шестима църковни отци автори на литургични текстове участващи в сцената “Поклонение на жертвата” (Мелисмос). Със сигурност е идентифициран образът на св. Кирил Александрийски. Във втория регистър е изобразена процесия на ангели-дякони с рипиди в ръце, които са част от сцената “Божествена литургия”.

Вторият живописен пласт датира от края на XVI – началото на XVII в. Към него принадлежи сцената “Пиета” изписана в протезисната ниша и бюст на епископ над нея.

При археологическите проучвания в пространството около църквата са разкрити части от манастира около нея, останки от друг християнски храм и голям некропол.

Църква „Св. Четиридесет мъченици“ Велико Търново

Адрес: Велико Търново, ул. „Климент Охридски“ (близо до крепостта Царевец)

Тази църква е най-известният средновековен български паметник във Велико Търново. Построена е и е стенописана от българския владетел Иван Асен II в чест на голямата победа на българите при Клокотница над войските на епирския деспот кир Теодор Комнин на 22 март 1230 г. През XIII-XIV в. църквата „Св. Четиридесет мъченици“ е била главна църква на манастира „Великата лавра“, който се намирал в подножието на Царевец на левия бряг на Янтра. Била е още царска църква по време на Иван Асен II. Състои се от две части – продълговата базилика с шест колони, поставени в два реда, три полукръгли апсиди и един тесен притвор от запад, и от една пристройка, построена по-късно към западната и страна.

В годините на османското господство, вероятно до първата половина на XVIII в., църквата се запазва като християнска. С превръщането й в джамия стенописите, иконите и иконостасът са унищожени. През 1853 г. претърпява промени и самата постройка. Достигналата до наши дни живопис е от северната половина на западната страна на притвора. От запазените стенописи интерес представлява „Св. Елисавета Млекопитателница с младенеца Йоан“ (над входа) и „Св. Анна Млекопитателница“ (над входа от притвора в църквата), Върху останалото пространство на западната стена са представени отделни композиции – картинен календар в четири реда за месеците май, август, ноември.

В църквата „Св. Четиридесет мъченици“ се намират едни от най-значителните писмени паметници – Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум. Системните археологически проучвания започват през 1969 г. Извънредно голям интерес предизвиква откритото през октомври 1972 г. Калояново погребение. То е на мъж, висок около 1,9 м, в богато войнско облекло, украсено със сложна шевица с вплетена златна сърма и бисери, на ръката със запазен масивен златен пръстен печат, тежащ 61,1 г, на който има хералдично изображение на барс и надпис в негатив: „Калоянов пръстен“. Със същия хералдичен знак през 1981 г. бе открит и печат – неопровержимо доказателство за гербовия знак на българите при Асеновци.

Архитектурно – музеен резерват „Арбанаси“

АМР "Арбанаси"

Работно време:

9:00 – 18:00 (април-октомври)
9:00 – 17:00 (ноември-март)

Най-ранните сведения за съществуването на Арбанаси са от края на XV – началото на XVI век. През този период то е владение на висши сановници в Османската империя. В годините след 1541 г. селището става собственост на великия везир на империята – Рустем паша. Възползвайки се от властта си той осигурява на Арбанаси изгоден статут, обявявайки го за дервенджийско селище. Срещу задължението да охраняват близкия проход, жителите му са освободени от доставки за армията и редица данъци. Преди смъртта на собственика му през 1569 г., Арбанаси и три близки селища са регистрирани като вакъф на Рустем паша. С приходите от вакъфираните селища, са изградени джамии, медресета, тюрбета и други богоугодни обществени сгради в Цариград и Русе. Значими парични суми се изпращат в Мека и Медина. От друга страна, живеещи в селищата от вакъфа християни имат редица привилегии, като най-осезаемо от тях се възползват жителите на Арбанаси.

Сведенията за придобитият статут на селището и жителите му се съдържат в един ферман от 1810 г., издаден от султан Махмуд II (1808–1839 г.). Този документ потвърждава правата и привилегиите, отразени в десет фермана, издадени преди това. Най-ранният от тях е от времето на султан Селим II (1568–1574 г.).Съгласно текста на тези документи животът, честта и имотът на жителите на селището са гарантирани от законите на страната. Те са освободени от правителствени данъци и налози, управлението им е автономно като на свободни граждани. Отговорност за спазаването на правата и задълженията носи управителят на вакъфа.

Узаконените привилегии превръщат Арбанаси в примамливо място за живеене. Наличните официални документи илюстрират тенденция към постоянно нарастване на броя на жителите на селището. През 1540–1541 г. облагаемите данъчни единици са 150, през XVII в. – 547, през XVIII в. – 700. В селището живее население с албански, български, гръцки и влашки произход, а обединяващия го фактор е източноправославното му вероизповедание. Важна роля за интеграцията на това пъстро по своя етнически произход население играят използвания гръцки език и писменост. В селището живеят представители на фамилии, чийто корени са от средите на балканската и византийска средновековна аристокрация. Сред тях се открояват имената на Трендафил Кантакузин, Братияно, Гьоргяки Филипеско, Бранковани и др. От рода на изселилия се от Арбанаси Полихрон произхождат народните благодетели Евлоги и Христо Георгиеви. Оттук водят началото си фамилиите Паница и Тафрили, родовете Хаджикостови, Ламбринови, Кандиларови, Русевич, Чокан, Чамурови, Лечеви, Брешови. Двама видни революционни дейци от епохата на Възраждането са родени в Арбанаси – Тома Кърджиев и Иларион Драгостинов.

Статутът на селището, данъчните облекчения, гаранциите за собствеността, обстоятелството, че е населено само с християни са предпоставките, обусловили бурния му икономически просперитет. Един от основните поминъци на населението е джелепчийството. Арбанашките търговци-джелепи закупуват и угояват по пасищата едър и дребен рогат добитък. Клането му е извършвано в кланниците на селището през късните есенни месеци. Месото е обработвано във вид на пастърми, суджуци, наденици, сушени и пушени езици. От лойта са произвеждани свещи и сапун. Кожите са обработвани и по този начин е осигурявана суровина за кожарските работилници. Основен потреибител на месните продукти и кожарските произведения е столицата на империята – Цариград. През XVII в. значителен подем бележи лозарството. Силно развито е бубарството. Арбанасчани са сред най-големите производители и износители на обработена коприна.

Приоритетно място в икономическия живот заема търговията. В началото на XVII в. арбанасчани активно са вплетени в международната търговска дейност. Особено интензивни са контактите с Трансилвания, благодарение на привилегиите, предоставени на търговците от трансилванския княз Георг I Ракоци. В продължение на десетилетия арбанасчани председателстват и участват в управителните тела на конституираните в Сибиу и Брашов търговски компании. Сведения с кои държави осъществяват търговска дейност жителите на селището дава католическия епископ Антонио Стефани. В доклад от 1685 г. той отбелязва, че “…арбанасчани търгуват с Италия, Полша, Унгария, Русия”. Известно е имено на арбанашки търговец осъществил контакти с Индия и Персия – Димитър Хинтинлията. Търговците от Арбанаси са имали специални граждански и съдебни привилегии, за които са издавани султански фермани и берати.

Наред с търговията арбанасчани се включват в монетните спекулации извършвани между Сибиу, Брашов, Свидов и Цариград. В резултат на това в селището е образуват големи парични депозити. В търговско-лихварските операции наред с мъжете са въвлечени и жени – арбанасчанките Махи и Елена.

Запазените данъчни регистри дават сведения какви занаяти са били практикувани в селището – казанджийство, шивачество, бояджийство, обущарство, чехларство, златарство и др.

Съществен фактор даващ отражение върху общия просперитет на Арбанаси е образованието и организацията на учебното дело. През XVII в. към храмовете в селището функционират килийни училища. Известни са имената на някои учители от това време – даскалите Йорго, Коста, Стою и др. Част от авторите на приписките в старопечатните книги са светски лица и това указание за високата степен на грамотност . През XVIII в. грижи за учебното дело и образованието полагат влашките и молдовските воеводи. През 1779 г. Александър Ипсиланти Бранковияну издава грамота, че създаването и издръжката на гръцкото класно училище в Арбанаси е за сметка на хазната на влашкия воевода. Такова училище в селището е имало още по времето на владетеля Константин Николае през 1732 г. Икономическият просперитет на Арбанаси дава отражение върху териториалния му обхват. В доклад от 1640 г. католическият епископ Петър Богдан отбелязва за селището: “Даже горе на планината има един град, отгдето се вижда цяло Търново и има около 1000 къщи…”. По градоустройствения си вид Арбанаси е селище, съставено от отделни къщи крепости, оградени с високи каменни зидове. Архитектурният облик на арбанашката къща е резултат на сложно преплитане на балкански строителни традици, специфична битова култура, начин на живот и разнородни ететически влияния. Най-забележителните паметници на жилищната архитектура в селището издигнати през XVII – XVIII в. са: Констанцалиева, Хаджиилиева, Кандиларова, Бранковани, Нику Култукли, Ламбринова, баба Кали, хаджи поп Панайот и др.

Изключително важна роля в живота на селището играе Църквата. От средата на XVI в. до края на XVIII в. в Арбанаси са издигнати, многократно разширявани и стинописани 7 храма: “Рождество Христово”, “Св. архангели Михаил и Гавраил”, “Св. Димитър”, “Св. Георги”, “Св. Атанасий”, “Св. Никола”, “Св. Богородица”. В Арбанаси резидират търновските митрополити. Превръщането на селището в един от големите центрове на православието го прави чест обект на посещение от йерарсите на източните патриаршии.

Бурното икономическо и културно развитие на Арбанаси е насилствено прекъснато през 1798 г., когато е нападнато и опустошено от кърджалийски дружини. След известен период от време селището постепенно се възстановява от погрома, но никога не достига предишния си блясък.

 

Аз съм текстово блокче. Натиснете на бутона за редактиране за да промените този текст. Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Ut elit tellus, luctus nec ullamcorper mattis, pulvinar dapibus leo.

Исторически музей – Горна Оряховица

Исторически музей – Горна Оряховица съхранява историческото наследство на града и региона, обособено в шест раздела – Археология, Етнография, Възраждане, Учебно дело, Националноосвободителни борби и Стар градски бит. Най-новата експозиция е „Горнооряховски суджук“, представяща чрез запазени оригинални предмети и фотографии, историята на прочутия колбас през вековете – от първите рецепти за приготвяне до получаването на Защитено географско указание през 2011 г.

В структурата на музея влизат още два филиала – Етнографски музей Долна Оряховица (създаден през 1981 г.) и Къща музей „Асен Разцветников” с. Драганово (открита през 1985 г.).

Информация за контакти:

Исторически музей – Горна Оряховица

Горна Оряховица,

п.к. 5100,

обл. Велико Търново,

ул. „Антим Първи“ № 1

Мая Иванова – Директор

тел.  0879 104 232

e-mail: im_rahovec@abv.bg

Художествена галерия „Недялко Каранешев“

Фондът на Галерията жанрово включва: живопис, графика и скулптура. Съхраняват се живописни картини на проф. Васил Стоилов, Калина Тасева, проф. Иван Петров, Лиляна Русева, проф. Илия Петров, доц. Цанко Петров, проф. Иван Бочев; графики на проф. Никола Хаджитанев, проф. Христо Цацинов; скулптура на проф. Ненко Маров, Ангел Ангелов, Красимир Яков, проф. Мотко Бумов и др.

 

Информация за контакти:

 

Художествена галерия „Недялко Каранешев“

5100 Горна Оряховица

ул. „Патриарх Евтимий“ № 1 А

e-mail: nedqlko_karaneshev@abv.bg

д-р Деница Иванова – Александрова

тел. 0879 104 271

 

 

Манастир „Св. пророк Илия”

Построен е през периода на Второто българско царство в западната част на днешна Горна Оряховица. Манастирът носи името на светеца, считан за покровител на града. Легендата твърди, че тук, след свалянето му от престола, е замонашен цар Борил и на това място той прекарва последната година от живота си. Въпреки множеството разрушения, които понася през вековете, храмът е възстановяван с доброволния труд и дарения на горнооряховчани. Днес уникалната манастирска камбана е обявена от ООН за „Камбана за живота на земята“ и всяка година на 24 октомври (Деня на ООН ) бие, за да известява за надвисналата опасност над екологичното равновесие на планетата.

Защитената местност „Божур поляна” и хижа „Божур“

Туристическият дом е едно от любимите места за отдих на горнооряховчани. Хижата се намира в близост до защитената местност „Божур поляна”, която е находище на редкия, растителен вид – божур. Хижа „Божур“ разполага с 16 стационарни легла и 5 походни, които могат да се използват при необходимост. Има и два санитарни възела. До хижата има бюфет, който предлага топли и студени напитки и пакетирани храни. В близост се намира и заслон с две столови – малка – за 30 човека и голяма, която е с капацитет между 70 и 100 човека. В района около хижа „Божур“ са разположени стационарни барбекюта, пейки, беседка, маси за шах и табла, футболно игрище.

Телефони за заявка за нощувки и ползване на базата към хижа „Божур“:

0879 104 239 и 0879 104 216

Екопътека „Камъка”

Маршрут за пешеходен туризъм, представящ възможност за наблюдение на интересни природни образования и редки растителни и животински видове. Екопътеката започва от местността „Чуруковец”, през „Мравуняка”, където се наблюдават близо един до друг няколко големи мравуняка. От тук започва най-трудната част – изкачване към скалата Камъка /близо 500 м н. в. / Маршрутът преминава през „Сухата река”, старо корито на един от притоците на р. Янтра. Предпоследната спирка от пътеката е Сюлейман чешма – една от най-старите чешми в местността, с три корита. Екомаршрутът завършва при хижа „Божур“.

„Камъка“

Символ и пазител на Горна Оряховица.

Вековната скала по неповторим начин създава мистичното усещане за вечност, сила и могъщество.

Hover Box Element

Hover Box Element

Click edit button to change this text. Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Ut elit tellus, luctus nec ullamcorper mattis, pulvinar dapibus leo.