Людмила Илиева приветства участниците във форум за подобряване качеството на водата
Областният управител Людмила Илиева подема кампания водата от язовир „Александър Стамболийски“ да се ползва за питейни нужди на териториите на две области – Велико Търново и Габрово. В момента 60% от питейната вода във Великотърновски регион се набавя от язовир „Йовковци“, а вторият голям язовир в областта – „Ал. Стамболийски“ е под управлението на Националната електрическа компания и водата – т.е. скъпоценния му ресурс, се ползва само за добиване на електрическа енергия.
Това съобщи областният управител Людмила Илиева по време на форум за подобряване качеството на водата в река Дунав и нейните притоци. Срещата се проведе в община Горна Оряховица и в нея участваха чл. кор. Екатерина Бъчварова – директор на Института за изследване на климата, атмосферата и водите – БАН, проф. Емил Бурназки и доц. Галя Бърдарска, заместник областният управител Огнян Стоянов, общински съветници и кметове на населени места от община Горна Оряховица, представители на институции и организации, свързани с опазване качеството на водите.
Пред тях Людмила Илиева коментира още, че причина за кампанията язовир „Ал. Стамболийски“ да предоставя чиста питейна вода е все по-задълбочаващия се недостиг на такава в населените места и общините, които пряко граничат с този язовир – община Павликени, община Сухиндол и община Севлиево на територията на област Габрово.
„Разумното управление на наличния воден ресурс е не по-малкото отговорно и значимо от изграждането тепърва на такива ресурси. Аз подемам една своеобразна кампания, за да може да се стигне до крайния резултат – ресурсът да се ползва разумно и за по-широк обществен интерес.
„Това предложение идва точно навреме. В момента се правят прединвестиционни проучвания за подобряване ВиК инфраструктурата на обособена територия ВиК Габрово. Там най-горещата точка е Севлиево, където има много проблеми не само с водоснабдяването, но и с качеството на водата“, посочи доц. Галя Бърдарска от БАН.
Срещата в Горна Оряховица се провежда в рамките на проект „Намаляване на риска от наводнения чрез възстановяване на заливни равнини по река Дунав и притоците й“, финансиран по Програма за трансгранично сътрудничество „Дунав 2014 – 2020“. Организира се от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН със съдействието на Областна администрация и Община Горна Оряховица. На форума се представя изготвения методически подход за прилагане на екосистемни услуги в басейна на р. Янтра, с цел одобряване качеството на водата.
„Концепцията за екосистемните услуги подчертава многобройните ползи на екосистемите за хората и може да улесни сътрудничеството между учени, практици и лица, отговорни за вземането на решения, както и други заинтересовани страни. Всяка екпосистема предоставя множество услуги. Материални – това са продуктите, получавани от екосистемите – храна, влакна, гориво, генетични ресурси, медицина, прясна вода. Регулиращи услуги като качеството на въздуха, климата и водата и културните услуги, които са нематериалните ползи, които хората извличат от екосистемите под формата на културно, интелектуално и духовно вдъхновение“, подчерта в приветствието си областният управител Людмила Илиева.
Участниците бяха приветствани и от кмета на общината ин. Добромир Добрев.
Проектът „Намаляване на риска от наводнения чрез възстановяване на заливни равнини по река Дунав и притоците й обединява познанията на експерти от 10 държави от Дунавския речен басейн – Австрия, България, Германия, Румъния, Словакия, Словения, Сърбия, Унгария, Хърватска и Чехия. Партньор от българска страна е Басейнова дирекция „Дунавски район“.
Основната му цел е подобряване на трансграничната координация при управление на водите чрез идентифициране на екологосъобразни мерки за опазване и възстановяване на заливни равнини по р. Дунав и нейните притоци, което да допринесе както за намаляване на риска от наводнения, така и за повишаване на ползите от биоразнообразие. Опазването на заливните територии намалява риска от наводнения. Те служат като естествени резервоари, задоволяващи нуждите на екосистемите в сухи периоди. Заливните територии способстват за подхранване на подземните води, имат пречистваща способност, както и позитивен ефект върху състоянието на повърхностните води. Повишават биоразнообразието и помагат за адаптиране към климатичните промени.