На събитието присъстваха внуците на именития художник
Валентин Михайлов, Областен управител на област Велико Търново присъства на изложбата „Мигове“, посветена на 125-годишнината от рождението на художника Рафаел Михайлов– една от значимите и ярко открояващи се фигури в българската живопис на ХХ век.
Събитието се състоя на 12 март като на него присъстваха внуците на именития творец-Рафаел и Константина Михайлови, както и 17-годишната му правнучка Вероника.
Културната проява уважиха директорът на Регионалната библиотека „П.Р. Славейков“ Марияна Бурова, президентът на Ротари клуб Велико Търново Денислав Сираков, деканът на Факултета по изобразително изкуство във ВТУ проф. Светослав Косев, представители на институции, много художници, студенти и ученици.
Експозицията представя близо 80 произведения от колекциите на Художествена галерия „Борис Денев“, Градска художествена галерия – Пловдив, Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия – Добрич, Бургаска художествена галерия „Петко Загорски“, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия „Димитър Добрович“, Художествена галерия „Никола Маринов“, както и от частни сбирки.
Пред препълнената зала с почитатели на художественото изкуство бе прочетено стихотворение на Радой Ралин, посветено на Рафаил Михайлов.
Рафаел Михайлов е роден на 15 март 1901 г. във Велико Търново, в многодетно семейство на свещеник, и рано остава сирак. Преди да постъпи в Художествената академия, участва в театралната трупа на Кина Герджикова в Пловдив — опит, който оставя трайни следи в чувствителността и образния му свят. В периода 1924–1928 г. е студент в Академията, където учи при Иван Ангелов и Харалампи Тачев, но е изключен поради обвинения в „противоакадемично рисуване“.
Правата му са възстановени през 1933 г., след като негови произведения привличат вниманието на министъра на народното просвещение. През 1934 г. завършва образованието си в ателието на Дечко Узунов. Работи като учител в различни градове на страната, а след Втората световна война се установява в София.
Участието в редица общи художествени изложби утвърждава самостоятелно изградения живописен език на твореца, който му отрежда трайно и значимо място както в културната памет на Велико Търново, така и в националния художествен контекст.
Представените творби формират смислов и емоционален паралел със стихосбирката му „Мигове“, издадена през 1967 г. и предизвикала интереса на литературната и културната общественост. Симбиозата между четката и перото преоткрива лиричната и чувствителна натура на художника, чиито одухотворени, наситени с лиризъм картини отразяват заобикалящия ни видим и невидим свят.