На 5 януари тази година адвокат Людмила Илиева оглави областната администрация във Велико Търново. След над три месеца на борда на институцията, осъществяваща важната връзка между държава и местна власт, разговаряме с нея за проблемите, решенията им, мечтаната децентрализация и корупцията.

Цялото интервю може да чуете днес от 15,30 ч. в предаването „Политиката“ на Общинско радио Велико Търново в кабелната мрежа и в ефира ни на честота 98 FM.

 

Г-жо Илиева, изминаха 100 дни от Вашето назначение като областен управител на Велико Търново. Кое беше най-голямото предизвикателство, с което се сблъскахте?

 

Да беше само едно… Предизвикателствата са по-скоро в главата на човек. Първите ми сто дни като областен управител бяха динамични, оперативни и съобразени със случващото се в страната. Знаете, че в края на февруари Русия нападна Украйна, което стана причина за интензивен поток от украински граждани у нас, които да търсят спасение. Област Велико Търново не остана в страни от този поток, създали сме организация, тъй като такава нямаше – никой не е предполагал, че в 21-ви век ще трябва да се справяме с военна ситуация в съседна държава. Изключително адекватни, добронамерени и активни са действията са на всяка една от общинските администрации на територията на областта, за което ги поздравявам. Не на последно място са усилията на гражданите в областта, които с широко сърце, отзивчивост, съпричастност и лични действия правят дейността много лесна.

 

Достатъчен ли е капацитетът на областта на поеме бежанците от Украйна и дали ще можем да им осигурим условията, от които те се нуждаят?

 

Възможностите за настаняване са различни. Има хора, които са в частни домове, има украинци, които са хотели,  има и такива, които са в общински и държавни имоти. В разпореждане на областния управител, за съжаление, няма такива имоти, които да са подходящи за настаняване, затова това към момента става в общински бази, основно в община Свищов. В Горнооряховска община настаняват при физически лица и няколко хотела, във Великотърновска община също има индивидуални настанявания, в общински бази и хотели…

Настаняването на тези граждани, обаче е само една малка част от работата, която трябва да бъде свършена. Те са адекватни хора в активна трудоспособна възраст, част от тях вече изразяват желание да намерят своята реализация у нас. Придружени са от своите деца, за които също трябва да се създадат нужните условия, защото знаете колко е ранима детската психика. Те не могат да намерят рационален начин, по който да обяснят на децата си това, което са принудени да изтърпят. Представете си едно 15-годишно дете, което до преди месец се е будило в собствената си стая, заобиколено от собствените си вещи, което вече се е влюбвало веднъж, а сега е грубо извадено от средата си и в момента е в една чужда и непозната среда. Т.е. работата, която трябва да се свърши, е многопластова и процесът е дългосрочен.

 

Има ли интерес от страна на бизнеса да осигури работа на желаещите украински бежанци?

 

Има. Процесът, за съжаление, не е кратък. Още повече, ако трудът, който той иска да осъществява тук, е адекватен на неговата професионална кариера до момента. Обадиха ми се от община Горна Оряховица, например, че вече има няколко  желаещи украинци да започнат работа като лекари и медицински сестри в местната общинска болница. Но това преминава през определени административни действия, например като легализиране на техните дипломи. Самото желание за започване на работа не е достатъчно, за да бъдат защитени интересите, както на украинските, така и на българските граждани.

 

Преди дни се проведе заседание на Асоциацията по ВиК. Предполагам, сте започната с критиките, които великотърновските общински съветници отправиха към поредния бизнес-план на ВиК „Йовковци“. Какво е Вашето становище за този бизнес-план и по-точно в частта му, касаеща инвестициите, защото съветниците разкритикува липсата на такива?

 

ВиК секторът е една специфична сфера на дейност, която съчетава държавна, общинска и частна собственост. Нормативният начин, по който се определя и ръководи движението на потока на водата, за да стигне до крайния потребител, е доста сложен. Има натрупани от миналото неуредици, има и недофинансиране на целия сектор. Тръбите, по които се движи водата днес, са стари и това води до големи загуби. Тук идва и спецификата, която, опасявам се, идва спецификата на собствеността, която не е докрай обяснена, както и ангажиментът на конкретни търговски дружества, общини и държава да свършат определена работа, за да се намалят тези загуби, да няма безводие да гражданите да са доволни от качеството на услугата.

Аз съм председател на Асоциацията по ВиК във Велико Търново и съм предприела редица мерки, които публично ще оповестя и касаят обикновения потребител, но и земеделските производители. Освен водоподаването от ВиК „Йовковци“, има много местни водоизточници и нивото на водата в тях е в пряка зависимост от дейността на „Напоителни системи“. Знаете, че преди години това дружество поддържаше  напоителни канали, които по естествен път повишаваха нивото на подпочвените води в района. Затова съм се заела да инициирам през МРРБ, Министерство на земеделието, Министерство на икономиката и Министерството на финансите извършването на един цялостен преглед и възвръщане активността на „Напоителни системи“ да стопанисват отново тези канали. Затова тази седмица аз ще запозная въпросните министерства с конкретен пакет мерки, които съм подготвила. Защото трайното безводие в някои от населените места в областта е именно заради недостатъчното количество вода в местните водоизточници. Смятам, че в значителна степен този проблем може да бъде решен и, ако успея през мандата си да го реализирам, мисля, че ще бъде добре.

 

През изминалите 100 дни имате ли впечатления дали хората са наясно какви проблеми да отнасят към областна администрация?

 

Убедих се, че това, което предполагах, встъпвайки в длъжност, е точно така. Всички са чували за областния управител и областната администрация, но малцина са тези, които знаят правомощията на областния управител. Затова, единият от акцентите в началото на моя мандат, беше публичното отваряне на областната администрация към гражданите, за да можем да сме полезни. Ние предлагаме редица услуги и подкрепа, които са неясни към момента за жителите на областта.

 

Работеща ли е връзката между държавата и местната власт?

 

Начинът, по който функционират и държавата, и общините, координацията между тях, са нормативни определени. От там нататък е въпрос и на лична оперативност и възможности на представителите на тези власти да може тази връзка да е реално работеща. Защото, говорейки за администрация, става въпрос за Х-хора, с техните компетентности, които или могат, или не могат за вършат тази работа в крайна сметка. Смятам, че една от основните дейности, които трябва да свърши това правителство, е децентрализацията. Тази мантра, която от десетилетия се спряга публично, но до момента няма никаква реална дейност, за да може тя да се случи. Децентрализацията е многопластова – това не е само оперативната възможност местната власт да взема конкретни решения; това е и финансова децентрализация; това са пакет от законодателни мерки… И те трябва да се случат, за да може децентрализацията, доказала своята ефективност с примери, за съжаление, извън страната, да се приложи и нещата да се случат бързо, ефективно и в полза на всички граждани на тази държава.

 

Ще завърша с въпрос, който касае всички жители на общината – получавате ли сигнали за корупция и, ако да – в кои сфери?

 

В първите сто дни сигнали за корупция не са подавани. По-скоро сигналите са за неуредици и проблеми на гражданите, както помежду си, така и във взаимодействието си с институции. Корупцията е много сериозен бич на нашето общество и, колкото и гражданите да не си дават сметка, тя пряко бърка в джоба на всеки един от нас. Това става неусетно. Когато от джоба ни изчезнат 100-200 лв., ние по-ясно ги визуализираме, защото знаем какво можем да си купим с тях. Но в повечето случаи, за съжаление, имаме данни за корупция, която е в десетки милиони, което минава като информация покрай гражданите, но те не разбират колко опасно и страшно е това. Не разбират  не е точно казано, тъй като гражданското общество, което е сърцето и умът на всяка една държава, все по-често настоява за справедливост. Защото имаме твърде много доказателства за липса на такава. И аз се надявам да започне този процес, в който имаме данни за корупция, да има наказани за това, че са си позволили да крадат и разходват публичния ресурс – тоест моите, вашите, на нашите съседи и съграждани пари и да злоупотребяват с тях.

 

Мария Христова