Уважаеми граждани на област Велико Търново,
В деня, в който се навършват 149 години от обесването на Васил Левски прекланяме глава пред делото и заветите му. Денят, в който Дякона увисва на бесилото, е сред малкото дати в националния ни исторически календар, които ни обединяват и ни дават основание не само да си припомним последните мигове от живота на Васил Левски, но и да погледнем към самите себе си, да осмислим извървения досега от народа ни път, да потърсим ориентир за онова, което сме постигнали или пропуснали.
Днешният ден е добър повод да размислим и да преоткрием онзи, някогашния, неподправения и неподменения Левски, който се роди и живя в свят, в който доброто и лошото, страхът и надеждите, успехите и провалите, старото и модерното си съжителстваха, свят, в който желанието за промяна беше много силно, но в същото време никой не предлагаше как това да стане бързо и успешно.
Своята увереност и морална сила Левски черпеше от идеала за независима, целокупна и силна България. Той вярваше във възкресението на свободна България и посвети цялата си енергия на постигането на тази цел, а с конкретната си дейност по подготовка на националната революция, той предаде своята вяра на последователите си, накара ги да осъзнаят, че съдбата им е в собствените им ръце, че и те могат да бъдат като другите европейски народи.
Ако се научим да гледаме на настоящето си през очите на Апостола, ако се опитаме да съизмерим делата си с неговия аршин, препятствията, които срещаме по пътя си напред няма да изглеждат толкова непреодолими, а мечтите ни за един по-справедлив и хуманен свят ще станат напълно достижими, защото всичко зависи от нас и е в нашите собствени ръце!
Людмила Илиева, Областен управител на област Велико Търново
