Още след Освобождението на България от турско робство Златарица съществува като самостоятелна административна единица. Сто години по-късно с Указ № 2295 на МС, публикуван в ДВ бр. 101 от 1978 година, градът отново се обособява като община в бившия Великотърновски окръг с център Златарица.

Селищата от общината са създадени още преди Освобождението – през Втората българска държава. Името на град Златарица е свързано с добиването на златоносен пясък от реката. Този занаят е усвоен от рударите, които са се установили в този район след потушаването на Чипровското въстание. В района на общината има три селищни могили от преди 6 – 7 хиляди години. В местността "Градището" има останки от крепост и крепостни стени. На юг от Златарица минава Римският път за Цариград.

Златарица е родно място на народния учител Никола Златарски, синовете му проф. д-р Васил Златарски /1866-1936 г./ - историк и проф. Георги Златарски /1854-1909 г./ - професор по геология и на литературните критици Иван Мешеков и Иван Радославов, в чест на които от 1992 г. в Златарица през две години се връчват национални награди за литературна критика. Златарица е известна и с прочутия народен лечител Димитър Стоянков /бай Митьо/, посмъртно удостоен със званието "почетен гражданин" на града.