Община  Велико Търново се намира в Централна Северна България в подножието на Стара планина. Велико Търново отстои на почти равни разстояния  от най-големите градове в  страната – София, Варна, Пловдив, Бургас. Община Велико Търново е най- голямата община в областта.

Релефът на община Велико Търново е разнообразен - равнинно-хълмист и планински.
Велико Търново е  разположен на 208 м средна надморска височина по склоновете на красивите проломи и меандри на р. Янтра. Градът е  естествено защитен от реката и скалните венци, които го ограждат.

Климатът е умереноконтинентален - с горещо лято (средна юлска температура 21.8^оС и абсолютен максимум 41.1^оС) и студена зима (средна януарска температура -0.6^оС и абсолютен минимум -28.1^оС). Средногодишната температура е 11.5^оС.

Поради географското положение на Велико Търново преобладават западните, северозападните и североизточните ветрове, ориентирани главно по речните долини. Средната скорост на вятъра е около 1,3 м/сек.

Най-голямата водна артерия в региона е река Янтра с притоците си Росица, Белица, Дряновска, Негованка и др. Водосборният басейн на реката е 86 кв.км.

Почвеното разнообразие е голямо, като на север преобладават различните видове черноземи, а на юг - сивите горски почви. Черноземите са почви с високо и ефективно плодородие. Върху черноземите се отглеждат житни и фуражни култури, зърнени култури, зеленчуци. Сивите горски почви  притежават по-малко хумус от черноземите и канелените горски почви, затова е необходимо да бъдат наторявани с органични и фосфорни торове. Регулярното напояване повишава плодородието им. Разпространени са също  и рендзините - хумусно-карбонатни почви. Предпоставка за образуването им е наличието на карбонатни почвообразуващи скали. Те са богати на хумус, сухи и силно дренирани почви.

В общината преобладават широколистните гори (88%) - бук, габър, дъб, цер, мъждрян, липа, топола и др. Голяма част от растителните видове са защитени. Най-разпространени са широколистните дървесни видове като най-ценна е буковата, дъбовата и тополовата дървесина. Относителният дял на иглолистните гори, които са създадени изключително по изкуствен път, е сравнително по-малък.