На територията на общината са открити следи от живота на праисторическия човек (късен палеолит - 40000-14000 г. пр.н.е.).

В районите на вулканичните образувания (могилите до селата Върбовка и Бутово), на запад от Павликени, през трако-римския период са възникнали няколко керамични центъра. На 4 км западно от Павликени се намира единственият по рода си на Балканския полуостров античен керамичен център, просъществувал от III до V век от новата ера.

Павликени се намира в средната част на Дунавската равнина, в долината на река Росица. Обявено е за град през 1943 г.

Селището е съществувало през ХIII-ХIV век. С името Бавликян и Павликян се споменава в документи от 1430 г.

При освобождението на България от турско робство е малко гарово-пазарно селище, което след прокарването на жп линия София - Варна се оформя като занаятчийско и търговско средище.