Велико Търново е един от на-древните градове в българските земи. Неговото начало датира от IV хилядолетие преди Новата ера. Наследил хилядолетна праисторическа, тракийска и антична култура, пред 1185 г. градът става столица на Втората българска държава и водещ политически, църковен и културен център. Средновековният Търновград барзо израства и  се превръща в най- силната крепост за периода ХII- ХIV век. На хълмовете Царевец и Трапезица са били изградени двете главни средновековни крепости , царските и болярските дворци, Патриаршеската катедрала "Възнесение Христово", повече от 40 църкви и манастири. В столицата на Втората българска държава се създават Търновската книжовна и живописна школи, забележителни паметници на архитектурата, монументална и миниатюрна живопис, дребна пластика и художествени занаяти.

В годините на Българскато национално възраждане- ХVIII- ХIХ век, градът е важен административен център, значимо търговско и промишлено средище, център на национално- освободителните борби.

След Освобождението в града полгат основите на Новата българска държава. Тук Учредителното събрание изработва и приема през 1879 Първата конституция, известна в историята като Търновска. През 1908г. в страта българска столица се провъзгласява Независимостта на царство България.